Anita765 (Ани Монева)
297 11768
31 ago 2014, 20:12

Не питайте 

  Poesía
777 0 15

И този август ще си иде,

неусетно, отеснял от ветровете.

Облаци с дъждовните си мигли

ще измият и последното му цвете.

 

Някъде, където хоризонта

среща синьото небе с земята,

ще отвори тежката си порта

за есента и нейната позлата.

 

Топлината босонога ще замине,

скрила в шепичката си звезди.

Врабчетата, загледани подире ù,

ще потреперят, ще им загорчи.

 

И като трънче хладният сезон

ще се увие в ъгълчето на очите ми.

Есента е на тъгите ми подслон.

Обичам я. Защо? Не питайте…

 

 

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "облаци с дъждовните си мигли"!!!!!!!!!- приказно е!!!
    А този август, "неусетно, отеснял от ветровете" си е истинска находка. За тези два метафорични образа получаваш моите аплодисменти!
  • Няма да питам! Пооздрави!
  • Много задълбочен анализ, изтакан с толкова научни и особено естетически доказателства, на които критикуващият е неоспорим радетел.
    Вземам си поука. Даже си я взех. Вчера с часове съм скитала по кварталните магазинчета, не оставих дори китайските, даже отидох и в мола, но не намерих подходящ размер обувки да обуя тая топлина. После ме осени прозрение, ще купя вълнена прежда и зимата за следващото лято ще изплета на тая топлина терлици. А терлици се римуват идеално с птици.
    Благодаря за ползотворната критика. От нея се раждат рими - шедьоври.
    Имам една молба само, ако критикуващият си търси внимание, чрез естетически и демонстративно начетен спам, да го прави там, където липсва такова реално. На мен внимание не ми липсва. Много съм заета с обикаляне по магазините, защото открих, че трябва да намеря и оригинални домашни потреби, с които да римувам други думички. А ако знае само продавачите колко са внимателни, при това не виртуално, а реално.
    Благодаря! Желая ползотворно перо, но творческо!
  • Изглежда личният психоаналитик - Даниел... и авторката на стиха, въобще не са разбрали какво искам да кажа. А го казах не чак дотам завоалирано, за да остане неразбрано. Естествено би могло да остане и такова, но в такъв случай по-добре е да не си правя логически изводи за съответното ментално ниво на автор и психоаналитик. Затова ще се поясня. Не аз съм в "дълбока психологическа криза", Даниеле, а авторката е в дълбока творческа немощ /имам предвид конкретното й произведение/. И никакви клакьорски и куртоазни потупвания по рамото от страна на почитателите й /в това число и твоя милост/ не могат да прикрият употребата от нейна страна на клишета като "босонога...".
    На този израз са продънили табан хастара от употреба. Нарочно изредих комбинациите, в които съм го срещал на много места. Никой уважаващ себе си автор не би прибягнал до употребата му, само заради едната гола рима, защото с реализирането й губи много повече - влиза в един банален шаблон. Тук госпожата-автор следваше да ми благодари, че й отварям очите друг път да не допуска подобни лапсуси в творчеството си. Защото съм единственият от коментиралите я, който съвсем добронамерено я предпазва от едно творческо излагане и за в бъдеще. Ти например не го направи. Както и останалите й "доброжелатели".
    Но тя си знае. Може да е от онези автори, които предпочитат гъдела на егото пред обективната истина. Но понякога от такъв гъдел следва творческа немощ или смърт.

    С поздрав към автор и психоаналитик!

    П.С. И продължавайте да се четкате взаимно. Хората обичат да си служат със заместители на истината.
  • Не си струва да си хабиш думите, Даниел. Поне си наясно каква е причината за тях. Нали знаеш какво става, когато въздушните кули се срутват... Няма никакава психологическа криза. Липси. Всяка липса предизвиква търсене на нещо, което трябва да я замести.
  • Горката босонога топлина! Сигурно е изгорила босоногите ливади и петите на босоногите деца. Защото дори и босоногите ветрове не са могли да я охладят!
  • Не питам... И просто ми харесва.
  • "Есента е на тъгите ми подслон.
    Обичам я. Защо? Не питайте…"

    Навярно струва си да е обичана
    за някоя щастлива дата в нея,
    или за спомен нежен и лиричен
    или за топлината и последна...
    Каквото и да е - да продължава
    и в бъдеще все тъй да вдъхновява
  • Не питам,Ани,нищо не питам,наслаждавам се на красивата картина,която рисуваш..с думи!
  • есента си има своята красота, Ани...
    нищо, че после идва зима!
    поздравления!!!
  • Благодаря на всички, спрели се на страничката ми!
  • Няма. Ти си знаеш.
    И на мен ми харесва
  • ... то и аз не знам защо я обичам... и теб също... онежняваш...
  • Красив стих, Ани!
  • Знам точно какво имаш предвид... Браво за красивия стих!
Propuestas
: ??:??