Не плачи
Не плачи
Не плачи, когато
вятърът навява, че ме няма.
Не плачи, когато е
утро, изпълнено с мъгла.
Не плачи, защото
аз не ще забравя
две очи и в тях много красота.
Защото утрото не ще забрави
свойта чиста, бяла светлина
и защото никога звездите
не ще забравят вечерта.
Далеч, в далечните простори,
там, далеч ще бъда аз,
но нищо пътя ни не ще затвори
и слънцето ще свети пак за нас.
И знай, че ще се върна.
Ще прегърна тебе, мойта светлина
и както, когато слънцето изгрява,
ще изчезнат ситни капчици роса...
Асето и Ив
Ще се радваме да чуем коментарите ви! :]
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Асето и Ив Todos los derechos reservados
