Sep 10, 2008, 8:52 AM

Не плачи

  Poetry » Love
950 0 6

Не плачи

Не плачи, когато
вятърът навява, че ме няма.
Не плачи, когато е
утро, изпълнено с мъгла.
Не плачи, защото
аз не ще забравя
две очи и в тях много красота.
Защото утрото не ще забрави
свойта чиста, бяла светлина
и защото никога звездите
не ще забравят вечерта.
Далеч, в далечните простори,
там, далеч ще бъда аз,
но нищо пътя ни не ще затвори
и слънцето ще свети пак за нас.
И знай, че ще се върна.
Ще прегърна тебе, мойта светлина
и както, когато слънцето изгрява,
ще изчезнат ситни капчици роса...

 

Асето и Ив
Ще се радваме да чуем коментарите ви! :]

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асето и Ив All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....