12 may 2018, 1:39

Не плачи

  Poesía
685 2 0

 

Ако ме обичаш, не плачи!

Трябва да го сторя разбери!

Ти оставаш след мен,

спомена мил запази.

 

Все по- често осъзнавам,

че в този живот се задушавам.

Воювам с душа и сърце.

Давя се в собствените си сълзи.

 

Не скърби! Не ми отказвай!

Да ще боли, седмица,

месец, година, може би две.

Но ще отмине!

 

Ще разкажа на звездите,

за теб и твоето сърце,

за силата на обичта ти към мен,

за вярата която, ти ми  подари.

 

Сънувам те всяка нощ,

пия с теб кафе в едно кафене.

Но когато се събудя...много боли.

Липсваш ми до болка...разбери!

 

Кафето си преглъщам трудно,

прегръщам те в мислите...,

говоря си с теб за разни неща.

Но ти продължаваш да мълчиш!

 

Оставям образа си в теб.

Пази го! Разкажи за мен!

Но не сега, когато го четеш.

В утрешния ден, ако някой те попита за мен.

 

Няма да плачеш нали? Обещай!

Такъв е живота! Ще тръгвам вече!

Обичам те много! Помни!

Но, моля те недей! Не плачи!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© С. П. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...