Не плачи, моя върба,
щом докосва те здрача,
виж, над теб са пъстри небеса!
Жадува туй небе за златните листя -
косите твои - искряща утринна звезда!
Ала - Сън било е! - казва ти нощта,
и когато видиш в тоя сън оная красота,
сънувай, размечтана, сънувай,
понеже твоя сън ще намери утринта!
А по прашний нощен път потеглям аз,
към свиден дом, далечен в този час!
Че намерих свойто вдъхновение
и се моля, нека не умра!
Понеже теб светът ще пощади
и красива ще си ти вовеки
за онез очи от чиста синева,
а мен светът ще погрозни
и страх подир ще се роди,
кога любов ми спре да ме обича!!!
© Гергана Данаилова Todos los derechos reservados