Не плачи, моя върба!

Не плачи, моя върба,

щом  докосва те здрача,

виж, над теб са пъстри небеса!

Жадува туй небе  за златните листя -

косите твои - искряща утринна звезда!

Ала - Сън било е! - казва ти нощта,

и когато видиш в тоя сън  оная красота,

сънувай, размечтана, сънувай,

понеже твоя сън ще намери утринта!

А по прашний нощен път потеглям аз,

към свиден дом, далечен в този час!

Че намерих свойто вдъхновение

и се  моля, нека не умра!

Понеже теб светът ще пощади

и красива ще си ти вовеки

за онез очи от чиста синева,

а мен светът  ще погрозни

и страх подир ще се роди,

кога любов ми спре да ме обича!!!