21 dic 2013, 18:41

Не поглеждай назад

1.2K 0 7

 

 

Когато си тръгваш, не поглеждай назад,

не искам да виждаш очите разплакани

и устните тръпнещи, които горят,

и шепнат тихичко думи нечакани.

 

Тръгни много бързо към оня живот,

където аз място нямам запазено.

Всеки си тегли своя хомот -

за мен ще остане небето атлазено.

 

За мен ще останат спомени парещи,

нощи безлунни, мечти неизказани,

за мен ще останат приказки чудни,

с твоята ласка и обич  белязани.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриана Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...