Когато си тръгваш, не поглеждай назад,
не искам да виждаш очите разплакани
и устните тръпнещи, които горят,
и шепнат тихичко думи нечакани.
Тръгни много бързо към оня живот,
където аз място нямам запазено.
Всеки си тегли своя хомот -
за мен ще остане небето атлазено.
За мен ще останат спомени парещи,
нощи безлунни, мечти неизказани,
за мен ще останат приказки чудни,
с твоята ласка и обич белязани.
© Адриана Борисова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
