14 mar 2007, 21:27

Не първата - детската любов е истинската

  Poesía
1.4K 0 3
Влюбих се в тебе, когато бях дете.
С искрени чувства всичко ти дадох.
А ти, разбира се, ми го отне,
а не разбиращата аз, се радвах.
Малка бях и всеотдайна.
Себе си сама погубвах.
Мина време, но незнайно как любовта по тебе не загубих.
Много рани ти простих, много грешки и аз направих.
Признавам - ти ме победи, защото ми донесе "Детска радост".
Ти първи ми откри света,ти първи ми показа ножа.
След това ми го заби със изумителна тревога.
Много време мина от тогава, аз и ти се променихме.
Но онова чувство в гърдите ми - вярвай, същото е!
Всяка рана пак ще ти простя, всяка мъка пак ще преживея,
ти само си подай отровната ръка и остави ме детска песен да ти пея.
Остави ме с детската любов да те обичам,
остави ме да съм истинска сега.
Други дрехи няма да обличам... дете съм още, приемай ме така!
И се моли любовта ми винаги да е детска, за да те обичам без граница.
Защото детската любов е истинската, първата е само номерация.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...