Денят допива последната си бира,
застъпва нощ със силно питие,
натръпва ритъм на ненастроена китара,
мъгла люти в очите от цигарен дим...

В компания от тъпи случки
няма да се сетиш, че си само ти,
сгърчил плешки, прегърбен върху бара,
не чакаш никой, и сам не си...

Издраскана в миялна, с чужди отпечатъци,
на тази чаша си познайник стар,
за кой ли път ѝ казваш "здрасти"...
На кого му пука, да брои...

Накъде ли бързат всичките пионки,
кой ги мести, във каква игра...
Няма теб, да те изгледа някой кофти,
цяла нощ да му говориш на гърба...

Неритмично се поклащат силуети,
размазани в мъглива тъмнина,
къде си, не те интересува,
виновница пияна е нощта.