3 jul 2006, 22:25

Не се научих да вървя

  Poesía
897 0 13

Не се научих да вървя,
да стъпвам на земята.
Разперира крила летя
с очи във синевата.
Понякога сред облаците
очите ми сълзи отронват,
не в белите и пухкави,
а в тъмните, дъждовни.

Не се научих да вървя.
Да стъпя вярно, здраво.
Да ритам брутално, кораво,
да прегазвам доверието.
Защо да стъпвам по земята?
В небето е моята сила!
Там си лекувам душата,
там се чувствам щастлива!

  



 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно!Има кой да стъпва по земята, а ти продължавай своя полет!
  • Това е една от мечтите ми !Джейни,много ми хареса!
  • "В небето е моята сила!"
    Щаслив полет Джейни!
    Поздрав !
  • Идеята е много дълбока и касае овладяването на божественото като висша степен на духовното развитие.
    Поздрав!
  • Благодаря и на вас Поли,Христо,Гери и Веси!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...