20 nov 2007, 10:30

Не се предавай

1.1K 0 2
Изгубена съм във нощта.
Толкова е тихо, но се
чува как някой плаче от тъгa.
Обръщам се и това е тя - 
приятелка добра, но
съсипана от любовта.
Опитвам се да и говоря,
но тя не чува от таз сълза.
Не се предавай,
а си отмъщавай.
От любовта голяма
само ти пострада.
Не се предавай,
тя няма нищо по-добро.
Ще ги победиш.
Сега е твоя ред да мразиш.
Сега е твоя ред да го удариш.
Сега е неговия ред да съжалява,
че те е изпуснал.
Не се предавай,
а им отмъщавай.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Получих аз едно съобщение
    което беше твое произведение
    на приятелка твоя като решение
    съвет си дала да е отмъщение

    Но по-добре я остави
    тя сама да си реши
    и знай, че като отмъщаваш
    нищичко не получаваш

    А ако на някого си отмъстиш
    и това накарате да се успокоиш
    то значи ти не си по-добра
    от този сторил ти беда
  • "Ще ги победиш.
    Сега е твоя ред да мразиш.
    Сега е твоя ред да го удариш.
    Сега е неговия ред да съжалява,
    че те е изпуснал." - Хубаво послание, но отмъщението не е най-добрия вариант!

    Много истински стих си сътворила, поздравления, Стефи!!!6+

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...