29 jun 2008, 14:13

Не сега 

  Poesía » De amor
717 0 2
Теб белите коси ще те издават,
а аз ще съм на двадесет години.
За теб дните прозаично ще минават,
аз ще искам времето в миг да застине.

Тогава, след много години,
аз още ще те обичам,
а ти, уморен от студените зими,
ще искаш в топли ръце да заспиваш.

Тогава, след много години,
за живот не ще имаш желание,
сред сиви и мрачни картини,
ще заспиш след вечно страдание.

Благодаря, че не каза "обичам те",
че мълча, студен и жесток,
и без тези думи обичах те,
ти бе слънцето в моя живот.

На С.

© Стели Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??