Не сега
а аз ще съм на двадесет години.
За теб дните прозаично ще минават,
аз ще искам времето в миг да застине.
Тогава, след много години,
аз още ще те обичам,
а ти, уморен от студените зими,
ще искаш в топли ръце да заспиваш.
Тогава, след много години,
за живот не ще имаш желание,
сред сиви и мрачни картини,
ще заспиш след вечно страдание.
Благодаря, че не каза "обичам те",
че мълча, студен и жесток,
и без тези думи обичах те,
ти бе слънцето в моя живот.
На С.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стели Димитрова Все права защищены
Благодаря за коментара.