29 июн. 2008 г., 14:13

Не сега

1K 0 2
Теб белите коси ще те издават,
а аз ще съм на двадесет години.
За теб дните прозаично ще минават,
аз ще искам времето в миг да застине.

Тогава, след много години,
аз още ще те обичам,
а ти, уморен от студените зими,
ще искаш в топли ръце да заспиваш.

Тогава, след много години,
за живот не ще имаш желание,
сред сиви и мрачни картини,
ще заспиш след вечно страдание.

Благодаря, че не каза "обичам те",
че мълча, студен и жесток,
и без тези думи обичах те,
ти бе слънцето в моя живот.

На С.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стели Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...