29 июн. 2008 г., 14:13

Не сега

1K 0 2
Теб белите коси ще те издават,
а аз ще съм на двадесет години.
За теб дните прозаично ще минават,
аз ще искам времето в миг да застине.

Тогава, след много години,
аз още ще те обичам,
а ти, уморен от студените зими,
ще искаш в топли ръце да заспиваш.

Тогава, след много години,
за живот не ще имаш желание,
сред сиви и мрачни картини,
ще заспиш след вечно страдание.

Благодаря, че не каза "обичам те",
че мълча, студен и жесток,
и без тези думи обичах те,
ти бе слънцето в моя живот.

На С.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стели Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...