30 jun 2005, 11:28

Не си отивай любов

  Poesía
1.8K 0 2

Моя тиха, невъзможна любов.
Днес си тиха, като  песен.
Утре...тъмна нощ.
Теб те има и те няма.
Моя толкова истинска любов.
Скривам те в душата , като в яма,
да не чувам твоят зов.
Сън - реалност ли е този свят,
измислен от моите желания.
или всичко е безкраен кръговрат
рожба на моите мечтания...
Измислена песен,игра на думи
сама измислих те любов.
Ти нямаш лик, ти си без име.
Не си отивай, моля те -любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...