30 jun 2005, 11:28

Не си отивай любов 

  Poesía
1574 0 2

Моя тиха, невъзможна любов.
Днес си тиха, като  песен.
Утре...тъмна нощ.
Теб те има и те няма.
Моя толкова истинска любов.
Скривам те в душата , като в яма,
да не чувам твоят зов.
Сън - реалност ли е този свят,
измислен от моите желания.
или всичко е безкраен кръговрат
рожба на моите мечтания...
Измислена песен,игра на думи
сама измислих те любов.
Ти нямаш лик, ти си без име.
Не си отивай, моля те -любов.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??