Не сме си нужни

19 may 2017, 0:24

Poesía » De amor, Verso libre

600 1 0

Не сме си нужни

не ми трябваш

загуба си на време,

а аз исках...

исках теб

илюзия твоя.

Звъниш сега

с усмивка топла

люлееш мислите ми,

но забрáви

какво направи

душата ми.

Какво направи,

забрави.

Нещо, което никога не съм правила, но повлияна от емоции, направила. За тези, които са срещнали с реалността и счупили маската на илюзията.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.