19.05.2017 г., 0:24 ч.

Не сме си нужни 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
611 1 0

Не сме си нужни

не ми трябваш

загуба си на време,

 

            а аз исках...

                исках теб

          илюзия твоя.

 

Звъниш сега

с усмивка топла

люлееш мислите ми,

 

                но забрáви

           какво направи

                душата ми.

 

Какво направи,

          забрави.

© Не Искам Всички права запазени

Нещо, което никога не съм правила, но повлияна от емоции, направила. За тези, които са срещнали с реалността и счупили маската на илюзията.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Ще ти го кажа, принце, без преструвки – тя, приказката, не е справедлива. Понеже всичко свърши със ц...
  • На дъщеря ми Радина Една любов умира... Наранена, цяла в кърви... Прободе я рапирата на думите. Една...
  • Небето изпреварва моя полет в далечината, от която се страхувам ...подслушвам в мен душата да се мол...

Още произведения »