Спомени затрупват ме със сняг.
Ти пак на юг отлитна с ятото.
Щъркел в зимата съм аз.
С две счупени крила-душата му.
Ти сигурно опитваш да гнездиш.
Подхвърлят ми на мен трохи сега.
Ще свикна с хората, ще им се доверя.
Това ще ме убие, не снега.
Ст. Русев
© Станислав Русев Todos los derechos reservados