... Но аз ще падна по пътя
сразена от мълния!
Ще падна във блато
от лепкави истини!
Забравила пътя към детството,
скрило се,
под някое камъче
и плаче неистово.
Ще се превърна във лист
и ще падна в пръстта.
На разстояние капка
от вечно страдание.
... И ще мълча-
до болка впила нокти във забравата.
... И ще крещя-
забравила какво е срам.
Ще викам!
Ще роптая!
Ще се превърна във дъга
-голяма и недостижима!
Без плът и кръв,
но зрима.
Голяма колкото илюзия
и вечна като Слънцето,
и по-потайна от Луната...
Лети,
Лети...
Не спирай!
Аз все още съм тук
и аз все още умирам...
© Нели Р Todos los derechos reservados