... Но аз ще падна по пътя

сразена от мълния!

Ще падна във блато 

от лепкави истини!

Забравила пътя към детството, 

скрило се, 

под някое камъче 

и плаче неистово. 

Ще се превърна във лист

и ще падна в пръстта. 

На разстояние капка

от вечно страдание. 

... И ще мълча-

до болка впила нокти във забравата. 

... И ще крещя-

забравила какво е срам. 

Ще викам!

Ще роптая!

Ще се превърна във дъга

-голяма и недостижима! 

Без плът и кръв, 

                              но зрима. 

Голяма колкото илюзия

и вечна като Слънцето, 

и по-потайна от Луната... 

Лети, 

Лети... 

Не спирай! 

Аз все още съм тук

и аз все още умирам...