7 nov 2013, 22:56  

Не става дума за прочит

794 0 5

Днес предлагам да бъдем разумни,
докато вятърът (или времето) по прозорците пролетни тропа.
И понеже годините ни направиха по-красиви и умни,
дай да повярваме искрено двамата с теб в хороскопа.
Тук не става дума за прочит,
за умело тълкуване или някакво звездно поверие.
Небесата говорят за нас! И то не как да е, а говорят със почит.
Кой ли би дръзнал да прояви към това недоверие?
В твоя даже за мене са писали -
между редовете чети, където отдавна съм цялата всъщност.
Казваш - звездите откакто ги има са ни орисали
да си бъдем и реката и брода, и полето и къщата,
да откриваме нови звезди и планети -
единствено наши (с автограф от самата Любов долу някъде вдясно). 
И да носиш усмивката ми, а аз твоята, много дълбоко в сърцето -
там, където започва и свършва създаденото от Господ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...