Не става дума за прочит
Днес предлагам да бъдем разумни,
докато вятърът (или времето) по прозорците пролетни тропа.
И понеже годините ни направиха по-красиви и умни,
дай да повярваме искрено двамата с теб в хороскопа.
Тук не става дума за прочит,
за умело тълкуване или някакво звездно поверие.
Небесата говорят за нас! И то не как да е, а говорят със почит.
Кой ли би дръзнал да прояви към това недоверие?
В твоя даже за мене са писали -
между редовете чети, където отдавна съм цялата всъщност.
Казваш - звездите откакто ги има са ни орисали
да си бъдем и реката и брода, и полето и къщата,
да откриваме нови звезди и планети -
единствено наши (с автограф от самата Любов долу някъде вдясно).
И да носиш усмивката ми, а аз твоята, много дълбоко в сърцето -
там, където започва и свършва създаденото от Господ.
© Христина Мачикян All rights reserved.
