Имал си ме...
Нямаш ме...
Не съм притежание.
Не съм с цена.
Не съм безценна:
струвам
поглед със луна.
Въздишка спряла,
очакваща, бяла.
Забързано сърце към мен...
Докосване с върха на пръстите -
че повече боли...
Струвам, колкото
море, окъпано в зора,
паднала звезда,
несбъдната мечта...
Мислиш, че ме имаш?!
Можеш ли?
06.05.2010 г.
© Мария Петрова-Йордано Todos los derechos reservados