25 abr 2016, 23:24  

Не съм един от вас

  Poesía
1.8K 11 40

 

Не съм един от вас и слава богу -
огромна бездна-кратер ни дели.
В света ми няма място за тревоги,
за пошлост, клевети и думи зли.

Обхванати от черната си завист,
развявайте победно знамена.
Остава казаното срещу мен на халос -
у вас се трупа чувство за вина...

Поетите са винаги самотни.
Далече са от блудните тълпи.
Поетът хвърля нощем земна котва
в море от звездно слово, без да спи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поетът живее в собствен свят! Емоционално раним е повече от останалите!
  • Да, хубави времена бяха. Беше мирно...свободно...мирно. свободно. мирно! свободно! мирно!!! свободно!!!
  • vega666 (Младен Мисана) - "Че през 1982г. съм написал този стих! Оставаше да ми бъде забранено да пиша поезия и тогава. Впрочем онези времена бяха трудни за поетите,"
    Искам да те поправя. Това наистина бяха "трудни", но и прекрасни времена. Тогава поетите летяха като птички божии в "Триъгълника на смъртта" /за тези които не знаят - кафенето на писателите, кафенето на преводачите и ресторанта на журналистите/.
    И... не беше лесно, когато Христо Стоянов написа "Грешникът" - Посветено на Тодор Живков и го прочете на литературно четене в Смолян в залата настаня гробна тишина. А на другия ден като отиде на работа вече бяха сменили патрона на вратата. И така разбра, че е уволнен.
    Хубави времена бяха
  • Весели празници!
  • Мерси, Росица! Изказвате се културно и с добър тон. Затова приемам критиката Ви като достойна за уважение и заслужаваща внимание. Ще помисля над предложението Ви. Същевременно Ви приветствам, че давате пример на възпитано държание, каквото следва да има между колеги и не обиждате хората приели позитивно стиха ми, както постъпват някои лица в този сайт. Успехи и на Вас, а също и весели празници!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...