vega666 (Младен Мисана)
1671 14302
25.04.2016 г., 23:24 ч.  

Не съм един от вас 

  Поезия
1587 10 40

 

Не съм един от вас и слава богу -
огромна бездна-кратер ни дели.
В света ми няма място за тревоги,
за пошлост, клевети и думи зли.

Обхванати от черната си завист,
развявайте победно знамена.
Остава казаното срещу мен на халос -
у вас се трупа чувство за вина...

Поетите са винаги самотни.
Далече са от блудните тълпи.
Поетът хвърля нощем земна котва
в море от звездно слово, без да спи.

© Младен Мисана Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поетът живее в собствен свят! Емоционално раним е повече от останалите!
  • Да, хубави времена бяха. Беше мирно...свободно...мирно. свободно. мирно! свободно! мирно!!! свободно!!!
  • vega666 (Младен Мисана) - "Че през 1982г. съм написал този стих! Оставаше да ми бъде забранено да пиша поезия и тогава. Впрочем онези времена бяха трудни за поетите,"
    Искам да те поправя. Това наистина бяха "трудни", но и прекрасни времена. Тогава поетите летяха като птички божии в "Триъгълника на смъртта" /за тези които не знаят - кафенето на писателите, кафенето на преводачите и ресторанта на журналистите/.
    И... не беше лесно, когато Христо Стоянов написа "Грешникът" - Посветено на Тодор Живков и го прочете на литературно четене в Смолян в залата настаня гробна тишина. А на другия ден като отиде на работа вече бяха сменили патрона на вратата. И така разбра, че е уволнен.
    Хубави времена бяха
  • Весели празници!
  • Мерси, Росица! Изказвате се културно и с добър тон. Затова приемам критиката Ви като достойна за уважение и заслужаваща внимание. Ще помисля над предложението Ви. Същевременно Ви приветствам, че давате пример на възпитано държание, каквото следва да има между колеги и не обиждате хората приели позитивно стиха ми, както постъпват някои лица в този сайт. Успехи и на Вас, а също и весели празници!
  • Г-н vega666 приветствам избора Ви на тема, но на въпроса " Как" се отговаря с правене. Тоест средствата, които ползвате за да изведете вашата теза са недостатъчни за да я защитите. Струва ми се, че всички разбраха какво иска да каже поетът Бойко Ламбовски , но Вас някак не Ви разбират или Ви разбират погрешно. С цялото ми уважение на Ваше място бих пренаписала текста. Самият факт, че имате такава голяма аудитория генерира огромни очаквания към Вас. Това е отговорност донякъде. Желая Ви успех!
  • Чак ме стегна сърцето. Ама как е възможно да се пише толкова отрицателно. И авторът не казва "ние", а се противопоставя на "вие". Нима не знае, че това е забранено? Поздрав и благодарност за коментарното участие, Роси!
  • ВЕЩИЦА
    Мразя ви, ненавиждам ви, плюя в огъня ви страхлив,
    в лицата ви любопитни плюя, в стадото ви злорадо.
    Кой ви е бог? Кой - дявол? Кой с гласец треперлив
    заврещя: "Изгорете я
    тая щерка адова!"
    Деветнайсет години по ваш закон преживях!
    Червивите ви слова слушах и ми дойде до гуша!
    "Блажени низшите духом" - мърморехте, но видях,
    че слабите го не вярват,
    а силните го не слушат!
    И отидох при Оня, който не лъже с добро;
    там няма щастие, но и измама няма!
    Повеселих се поне - на последното ми хоро,
    Рогатият блъскаше тъпана,
    седнал на храма ви!
    Въргалях се с таласъми, с вампирите лочех кръв;
    забърквах злъчка - дано изтровя
    вас и наследниците ви...
    Не мен жалете - последният може да стане пръв,
    но вие няма да бъдете
    нито първи, нито последни!
    Ще отмъждука животецът ви като лоена свещ!
    Аз поне - грешната, изгарям млада и здрава.
    А вие ще изгниете приживе - като леш,
    ако не умрете
    скоропостижно
    от завист!

    Бойко Ламбовски
  • Благодаря ви, че коментирахте, Аэла и Исмаиле! Светли празници и за вас!

    Аэла, това пак е от същия автор от същото време и пак става дума за огледала:

    "Страхувам се от себе си -
    изневерих на минало и на надежда!
    Вселената е черно огледало,
    отгдето в моя лик ликът на друг се вглежда..."

    Исмаиле, заглавието е заимствано от първия ред. Това е едно младежко стихотворение. Авторът му е в известен смисъл вече мъртъв. Интересното е, че сякаш казаното не е загубило своята актуалност. А си мислех, че е!
  • Мисана, аз също се обърках, но щом си го писал 82г. значи сме безнадежден случай! Не ми харесват заглавието и
    първият ред! Това подразни и много от коментиращите!
  • Благодаря ти за този пределно точен коментар, Тендернес! Мненията ни напълно съвпадат. Светли празници!
  • Който не харесва нечия поезия нека да отмине и толкоз. Харесах. Поздрав !
  • Ами и аз все по-рядко влизам. Нагледах се на махленски панаири и истерични госпожи! Преди се зареждах адски много тук, но за съжаление няколко човека са решили да го обезлюдят този сайт! А наистина има творби, които са на много високо ниво... Жалко е!
  • Стихотворението възхвалява самотата на духа и обновлението, посвещаването на живота на красотата и истината, предава се онова неспокойно трепетно състояние на свобода и възприемчивост към света (вместо съдничество), люлее въображението в ефирно усещане въпреки крайната позиция на лирическия, за да се усети именно главното тук - и то е любовта към поезията, не обричането на тълпите, всеобщите виждания и т.н. Някои може да не харесват, но някои харесват и няма нищо лошо човек да сподели впечатления ОТ ТЕКСТА. Отношението ви е подигравка с поезията. Колкото и да не харесвате човек, пишете на лични. Казвам го като човек, който иска да чете поезия. Уважавайте читателите си. Не "разбирам" от поезия, но обичам да чета Мисана. Оставете го на мира. Нападателните акции с единици и обидите ли са оръжие на поетите? Пишете стихове!
  • Мислех, че злобата и ненависта живеят навсякъде другаде по света, но не и в този сайт! Явно съм била в дълбока заблуда!
  • Пропусна да кажеш, че те е гнус..
  • С риск да бъда линчувана, оплюта и презряна, ще си позволя да коментирам! Искате ли да оплюем и Дамян Дамянов? Твърдеше, че сме лоши и зли! И беше прав! След всичко видяно и прочетено тук и аз смятам така!
  • Благодаря ви, Никола и Руми за коментарите, които направихте. Руми, мерси за хубавите пожелания! Отправям същите към теб с най-топло чувство!
    П.П. Вече няколкократно заявих, че стихотворението ми е писано през далечната 1982г. Следователно то по никакъв начин не може да бъде съотнесено към този сайт. Всеки автор има свободата да вижда света по определен начин. Това по никакъв начин не заплашва и не ощетява този свят. Нарича се свобода на словото!
  • След всичко казано в коментарното поле разбирам, че щом сме прочели и харесали нещо, трябва да се въздържаме от коментар, колкото и да ни се иска да поздравим автора, понеже рискуваме да бъдем обвинени в клакьорство!
    Споделям казаното от Ангар: "Защо да мислим, че то е адресирано към нас, пишещите в сайта?"
    Наистина, Защо!?
    Или, гредата в окото на хората е станала толкова голяма...
    Младене, извинявай, че разсъждавах под стихотворението ти, вместо да изкажа своя поздрав и да ти пожелая светли празнични дни!
  • Добрите поети са били винаги тъжни или понякога самотни.В такива случаи се раждат стойностни творби. Аз приемам Мисана, като един от нас, но белязан с особен белег.
    И в този случай стихотворението отговаря на мястото, което си е избрал.Тук няма място за обиди. Стихотворението, като такова си е добро и показва неговото виждане по въпроса. Това е негово право.
  • Любов, струва ми се, че прекали с обидите си. Но ти си знаеш. Не съм ти аз съдникът. И не желая да бъда.

    Благодаря ти за коректното отношение, Ангар! Оценявамв направената от теб забележка по същество, с цел подобряване яснотата на изказа. Обещавам да помисля над предложението ти. Извинявам се, че ти отговарям на втора позиция, но не бях видял, че си коментирал.
  • Витовен за какво? Че през 1982г. съм написал този стих! Оставаше да ми бъде забранено да пиша поезия и тогава. Впрочем онези времена бяха трудни за поетите, но виждам, че и настоящите не са много по-лесни.
  • Едно напълно разбираемо, гневно и гордо стихотворение. Настроение, характерно за поетите – често пъти неразбирани и хулени.
    Защо да мислим, че то е адресирано към нас, пишещите в сайта?
    То може да е по повод на конкретна ситуация, да се отнася за някои конкретни опоненти, но може да има и общочовешко значение.
    На мене само последните два реда, от които други се възхищават, не ми стоят много добре. И мисля, че могат по някакъв начин да се подобрят. Защото “хвърлянето на котва” може да се възприеме и като покой, като застой. А смисълът на стихотворението не е такъв, добре би било и във финала да се намери някакъв образ на бунт, на носене по вълните на това море. “Без да спи” също, макар да е ясно какво иска да каже авторът, също не е достатъчно поетичен израз.
  • А началото на нападението какво е?
  • Таня, поезията не е наръчник за морал. И струва ми се, че дори и при тази постановка погрешно разбираш текста. Както и да е - нямам право да оспорвам интерпретацията ти. Това е свещено право на всеки читател, което следва да бъде уважавано от авторите. Не бих направил изключение.
  • Ще повторя за последен път, Таня. Стихотворението не е свързано със сайта и неговите членове, а е екзистенциално по характер и касае самотата на поета. Съжалявам, че ти и още няколко човека, не сте в състояние да разберете тази проста истина. За щастие има и други читатели, които правилно са прочели текста ми.
    П.П. И за да разсея всякакви съмнения в казавото от мен, добавям, че този текст е писан през 1982г., когато сайт Откровения не е съществувал. Дано това допълнение удовлетвори разбралите погрешно творбата.
  • Уважаеми колеги по перо и приятели!
    Най-напред искам да благодаря на всички вас, че удостоихте с внимание скромния ми стих. Трогнат съм. В страстната седмица сме и трябва да възвисяваме душите си, разбира се според индивидуалните си възможности. Изказвам специална благодарност на онези от вас, които приеха този стих и го изтълкуваха правилно - тоест, че това е стих за самотата на поета, че той е по-различен от останалия свят - вън от блудните тълпи. Една група от няколко човека са прочели неправилно стихотворението ми и са го изтълкували съвършено погрешно. То не е насочено срещу никакви членове на този сайт. Деларирам това и държа съвсем ясно да се знае. Съжалявам искрено, че са разбрали така превратно нещата.
  • Поетите са винаги самотни! Да си поет по душа, никак не е лесно.
    Прочетох всички коментари. Произведението ли коментираме или автора?
  • Пулсар, непременно трябваше да чуя това от теб Аз не мога да преценя, кое ми харесва и кое не. Всеки читател си има вкусове! Стига си спамил тук. Дано Мисана после ни изтрие...
  • Стихотворението е много хубаво, а другото не го разбирам, въпреки, че два пъти изчетох коментарите. Нормално е поети, художници, артисти да имат последователи, ухажори и ученици.

    За Поетите родени на Земята,
    освен за Демоните Анонимни –
    роби и слуги на Сатаната –
    стихът е огледало на Душата.

    Поздрави, Мисана!
  • Темата за самотата на неразбрания поет не е нещо ново. Но това по никакъв начин не отнема от красотата на този стих. Поздравления.
  • Поетът просто усеща действителността и пише красиво, Николай... Стига вече караници... Нали си поет? Върви и пиши.
  • Хубав стих! Поздрав!
  • Поетът няма "дом" и няма "братя", той е скитник, следователно е сам. Добро утро, Младене!
  • ...Поетът хвърля нощем земна котва
    в море от звездно слово, без да спи...


    Горите помнят

    Поетите имат мечтите, забулени тихо в съня,
    и паметно шепнат и викат в най-искрени тъжни листа...
    Поетът полита от слово и пада в пенливи вини.
    Морето от мънички чувства покрива небето с гори.
    И нямало лек за съдбите, но имало топли неща...
    Поетът душата изчиства и пада в пенлива сълза...

    Извинявам се за недодялаността ми на писане Поздрав, Мисана!
  • !!! "Поетите са винаги самотни.
    Далече са от блудните тълпи.
    Поетът хвърля нощем земна котва
    в море от звездно слово, без да спи."!!!

    Светли празници, Поете!
  • Поздрав и от мен!
  • Благодаря ти, Елица, че бе с мен тази вечер! Бог да е с теб!

    Да, Символ, наистина животът би бил хубав и стойностен, при посочените от теб условия. Благодаря ти, че формулира това в коментара си! Бог да е с теб!
  • Като малък обичах много да намирам най-малкия общ знаменател на дроби с числител единица. Древните египтяни са ги наричали аликвоти. Намерен е папирусът на Ринд, в който са приведени виртуозни изчисления с аликвоти, принадлежащи на писаря Ахмес. Самият аз намерих редица забележителни разлагания на числото 1 чрез аликвоти. Например:

    1 = 1/3 + 1/5 + 1/7 + 1/9 + 1/15 + 1/21 +1/23 + 1/35 + 1/63 + 1/99 + 1/2657 + 1/79695 + 1/14116641

    Благодаря на всички страстно коментирали скромния ми текст през страстната седмица!: M&M
  • "Поетите са винаги самотни", защото са неразбрани.
    А мъдростта е затова – да осъзнаем самотата си и да не страдаме от нея.
    Привет, Мисана!
Предложения
: ??:??