25.04.2016 г., 23:24  

Не съм един от вас

1.8K 11 40

 

Не съм един от вас и слава богу -
огромна бездна-кратер ни дели.
В света ми няма място за тревоги,
за пошлост, клевети и думи зли.

Обхванати от черната си завист,
развявайте победно знамена.
Остава казаното срещу мен на халос -
у вас се трупа чувство за вина...

Поетите са винаги самотни.
Далече са от блудните тълпи.
Поетът хвърля нощем земна котва
в море от звездно слово, без да спи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поетът живее в собствен свят! Емоционално раним е повече от останалите!
  • Да, хубави времена бяха. Беше мирно...свободно...мирно. свободно. мирно! свободно! мирно!!! свободно!!!
  • vega666 (Младен Мисана) - "Че през 1982г. съм написал този стих! Оставаше да ми бъде забранено да пиша поезия и тогава. Впрочем онези времена бяха трудни за поетите,"
    Искам да те поправя. Това наистина бяха "трудни", но и прекрасни времена. Тогава поетите летяха като птички божии в "Триъгълника на смъртта" /за тези които не знаят - кафенето на писателите, кафенето на преводачите и ресторанта на журналистите/.
    И... не беше лесно, когато Христо Стоянов написа "Грешникът" - Посветено на Тодор Живков и го прочете на литературно четене в Смолян в залата настаня гробна тишина. А на другия ден като отиде на работа вече бяха сменили патрона на вратата. И така разбра, че е уволнен.
    Хубави времена бяха
  • Весели празници!
  • Мерси, Росица! Изказвате се културно и с добър тон. Затова приемам критиката Ви като достойна за уважение и заслужаваща внимание. Ще помисля над предложението Ви. Същевременно Ви приветствам, че давате пример на възпитано държание, каквото следва да има между колеги и не обиждате хората приели позитивно стиха ми, както постъпват някои лица в този сайт. Успехи и на Вас, а също и весели празници!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...