Не съм за теб. Такава романтичка!От всяка мисъл стихове плете.Приличам повече на лунатичкаполу-жена, полу-дете.
Не си за мен. Ти толкова си важен,улегнал, трезвомислещ господин.Преценяш винаги какво да кажешили направиш, всеки ден.
Не съм за теб. Живея като в песенизмислена, красива, с хубав край.Понякога съвсем не ми е леснода съществувам в своя собствен рай.
Не си за мен. Не ме разбираш вече,не чувствам пак онази топлина,която те доведе от далечеи ме погълна, и със мен се сля.
Но те обичам все така безкрайно,тъй романтично, както и предии тази обич пареща и тайнаотново ще те върне тук, нали?