Не те...
Не те живях достатъчно,
достатъчно дори
не те изстрадах.
Но радвам ти се бавно,
и полека...
По-дълго да те съхраня,
за себе си...
Остатъци, оставени след нея,
съпоставях,
изваждах своите си
- от сърцето.
И те обсипвах с нежност,
и те целувах,
като за последно,
макар да знаех,
(откъде пък?!),
че целувките ми
късно ще получиш.
И палих те, изгарях с теб -
като на клада.
Поредна естакада...
А после?!
И те оставях,
после все повтарях,
че ми липсваш само...
Закътах те,
в сърцето си те пазя.
Но...
Ще продължа за тебе
да живея.
достатъчно дори
не те изстрадах.
Но радвам ти се бавно,
и полека...
По-дълго да те съхраня,
за себе си...
Остатъци, оставени след нея,
съпоставях,
изваждах своите си
- от сърцето.
И те обсипвах с нежност,
и те целувах,
като за последно,
макар да знаех,
(откъде пък?!),
че целувките ми
късно ще получиш.
И палих те, изгарях с теб -
като на клада.
Поредна естакада...
А после?!
И те оставях,
после все повтарях,
че ми липсваш само...
Закътах те,
в сърцето си те пазя.
Но...
Ще продължа за тебе
да живея.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
