Не те познах

8 ago 2014, 20:15

Poesía » Otra

1000 0 2

Пръстта ако не ме докопа,

на вратите незалостени

ще чуя как накрая хлопаш,

бледна, уморена, гостенко.

Разбудени от тежка дрямка,

самички те ще се отворят -

ще стоя в разголената рамка,

някога дарила ме с отмора.

И както някога, едва-едва

парченцата макар сглобил,

палат в мастилените небеса

високо бих ти съградил,

но хвърля мрачни очертания

над нас едно обесено махало

и нека ни припомнят раните,

че утрото е вечно закъсняло.

Да тръгнем привечер тогава,

скрити в непрогледна тайна -

прости, не те познах веднага,

любима моя Нощ безкрайна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.