20 jun 2008, 10:00

Не ти простих

  Poesía
832 0 11

Не ти простих...

Ала и ти не ме попита.

Отдалечих се да умра сама.

И като птица.

След теб съм просто феникс,

който в огъня полита...

Прераждам се.

От факел във свещица.

Не ти простих.

От теб делят ме девет стъпки,

но девет стъпки са безкрайност,

да извървиш назад!

След теб съм корабни платна,

съшити в кръпки...

Преситих се.

Ала в очите свети глад...

Не ти простих.

Защото с теб отгледахме различия.

Засаждах луковици - задължения,

за да порасне близост...

След теб - не ти простих,

защото ме остави ничия...

Изправям се.

Откакто сенки у дома не влизат!

Не ти простих.

За нуждата от теб като от хляб.

Изнизвах ежедневие с една опора,

а исках да изграждам...

Не ти простих за твойта сила.

А те исках слаб.

Не се научих

лесно прошките да раждам!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...