Не ти простих
Не ти простих...
Ала и ти не ме попита.
Отдалечих се да умра сама.
И като птица.
След теб съм просто феникс,
който в огъня полита...
Прераждам се.
От факел във свещица.
Не ти простих.
От теб делят ме девет стъпки,
но девет стъпки са безкрайност,
да извървиш назад!
След теб съм корабни платна,
съшити в кръпки...
Преситих се.
Ала в очите свети глад...
Не ти простих.
Защото с теб отгледахме различия.
Засаждах луковици - задължения,
за да порасне близост...
След теб - не ти простих,
защото ме остави ничия...
Изправям се.
Откакто сенки у дома не влизат!
Не ти простих.
За нуждата от теб като от хляб.
Изнизвах ежедневие с една опора,
а исках да изграждам...
Не ти простих за твойта сила.
А те исках слаб.
Не се научих
лесно прошките да раждам!
© Евкалипт All rights reserved.
