Не тъгувай, луна,
ще разплачеш и мен,
тази нощ съм сама
и на теб съм във плен.
Не проливай сълзи,
а в звезди ги превръщай.
Зная колко боли,
щом студът те прегръща...
Не си тръгвай, луна,
не посрещай зората,
как ще сетя деня -
самота е в душата.
Ти стопли ме, луна,
и завий ме със нежност,
тихо с теб ще заспя
там в небето безбрежно.
Не тъгувай, луна...
© Зл Павлова Todos los derechos reservados