1.06.2011 г., 11:21

Не тъгувай, луна

855 0 1

Не тъгувай, луна,

ще разплачеш и мен,

тази нощ съм сама

и на теб съм във плен.

 

Не проливай сълзи,

а в звезди ги превръщай.

Зная колко боли,

щом студът те прегръща...

 

Не си тръгвай, луна,

не посрещай зората,

как ще сетя деня -

самота е в душата.

 

Ти стопли ме, луна,

и завий ме със нежност,

тихо с теб ще заспя

там в небето безбрежно.

 

Не тъгувай, луна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зл Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...