6 mar 2010, 13:53  

Не ви виня

764 0 4

От доста време особата си питам:
”Как така се влюбвам всеки ден?”

Дали жените са виновни,
или пък проблемът е в мен?

Антитеза си поставям
с краткия си монолог.

Обичам ги, но и ги мразя
за това, че вземат от душата ми в залог.
Въпроса за изневерите поставям,
знам че „Х” и „Y” не са един за друг.
Нито феминист, нито нихилист съм,
но знам, че жената не приема единица за съпруг.
Едни се мръщят и се скубят,

други с поглед вляво го отричат.
”Скъпа, кажи ми, че си само моя!”

Ала те не умеят да лъжат, а само да обичат.
Ето, скришно мятат семейните скандали,
телефони се звънят, приятелки реват.
Рицарите с бляскави доспехи от конете падат -
пеша, студенти са от кръв и плът.
Искат ни сега обратно овдовелите принцеси,

жадуващи за страст и изневяра.
Ала, природата си е природа -
всяка жена Кучка си остава.
Но аз не ви виня, а ви боготворя
за това, че сте това, което сте.
Но ако вините нас погрешно по същите въпроси,
то тогава всички сме мъже.









http://www.xnxx.com/video10557315/240p_396k_17205821

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...