19 jul 2010, 9:40

Не вярвай на поета

  Poesía » Otra
1.5K 0 6

Не вярвай (ако можеш) на поета,

щом ти каже, че обича

теб...

Че той създаден е да се зарича,

грозното да замаскира

и напук

уж да съживява онова

недостижимо чувство,

което подарява ти за миг криле,

а после бързо във ръце ги пак превръща,

готови да прегърнат друг...

Не вярвай (ако можеш) на поета,

щом ти посвети дори поема,

че в нея се оглеждат

много страсти, събирани отдавна във една...

и струва ти се, че ти дава, а безмълвно взема -

вплита част от тебе в своята душа...

Повярвай само щом замлъкне,

а поезията му почне да горчи.

Щом опитва се да бяга,

а отвътре

му се иска пак със теб да полети...

Когато не говори с думи

и не мами себе си с лъжи,

щом тръгне си, а всъщност там остава,

когато и в сълзите пак си ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ivanleko91, радвам се, че си ме разбрал, защото точно това имах в напредвид, когато писах стихотворението...Благодаря за поздравите и вниманието.
  • Аз те разбрах по-малко по-различен начин, Деси!
    Наистина има хора, които с лекота влизат в роли и за тях не е никакъв проблем да излъжат... няма значение дали това се случва в поезията или в любовта...
    Стиха ти е хубав - определено!!!
    Поздравявам те и аз!
  • Благодаря на всички за коментарите. Радвам се, че изразявате мнение по мое стихотворение. Смешко, Илко, може би сте прави, че не съм запозната много с материята, но все пак съм само на 19 и те първа трупам опит. Благодаря специално на Забравена за милите думи. Поздрави за всички
  • гледам как Илко те е скастрил
    така реагирах и аз до средата на стихото
    в края ... ок
    усмихнах се


    то ... поет е много общо понятие почти колкото - човек
    в случая понеже е в м.р. - мъж
    всякакви мъже има...

    най - тъпо е когато лирическият образ е коренно различен от човекът зад думите...

    от личен опит един елементарно - просташки пример
    доста пъти ми се силеха с физическа саморазправа в нета разни типове които са с 30 кила и сантиметра под мен...

    трябва да ми забранят коментирането

    извинявам се

    и в крайна сметка... стихото е хубаво, но ти личи че не си съвсем запозната с материята... не я разбираш достатъчно
    ма да ти кажа не ти и трябва... то е като да разбереш жена в цикъл ... търпение и любов... тва е ...
  • Харесах!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...