Не те очаквам вече. Не пристигай!
За теб домът ми бързо опустя.
Не - тухлите, бетона и стените му,
а влюбената ми, обичаща душа...
Недей да ме обичаш повече!
(Не се мъчи! Не ти се получава.)
Посредствен - Аз, поет от Ловеч съм,
на който Музите се подиграват...
И ти си някак тъй, несъвършена,
а именно такава те залюбих.
Не знаех всъщност, че несподелено
ще бъде само аз да се загубя...
Не вярвам на почупени сърца!
(Особено не вярвам пък на твоето.)
Защото си робиня на страха,
а аз не съм от приказки, героят...
Ужасно уморих се, но не спирам,
(ти адски по съдбовно ме болиш) -
със стихове да плача. Не умирам.
Сърцето в мен живее. Не и Ти...

Danny Diester
(Стихопат.)