Лъжите станаха ти много
и няма вече да търпя,
неможе вечно да изкупваш
вината си, с букет цветя.

Ти мамил си ме неведнъж,
а беше многократно...
все казваше че за последно е,
и аз прощавах ти стократно.

Но вече край любими, Баста!
напускам те сега...
и няма да се върна вече
излезна ли през таз врата.

Стани, недей да коленичаш,
не ме моли за прошка пак...
твърдиш че само мен обичаш,
но как да ти повярвам,как?

Аз исках само да си верен...
за теб да съм единственна в света,
до себе си не искам аз "неверник"
и тръгвам си,потъвам във нощта.