11 nov 2010, 11:29

Не я познавах... 

  Poesía
920 0 4

Признавам ти! Страхувам се от самотата,
от тихите и леденостудени ласки,
а можеше да ме обичаш истински,
ти можеш всяка нощ да я отпращаш!

Обичай ме, това единствено те моля,
косите побеляват и се плаша,
не можем пак да бъдеме онези
млади и безгрижни, както някога.

Обичай ме! Без теб ми е студено,
при мен на гости пак е вятъра,
разказвам му  за нашето безвремие
и как умират мислите ми в чакане.

Спомни си нежно как шептяхме
и свят си имахме... Сега очакване!
Недей оставяй да ме вижда самотата,
аз не я познавах някога...!

© Георги Зафиров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??