Nov 11, 2010, 11:29 AM

Не я познавах... 

  Poetry
921 0 4

Признавам ти! Страхувам се от самотата,
от тихите и леденостудени ласки,
а можеше да ме обичаш истински,
ти можеш всяка нощ да я отпращаш!

Обичай ме, това единствено те моля,
косите побеляват и се плаша,
не можем пак да бъдеме онези
млади и безгрижни, както някога.

Обичай ме! Без теб ми е студено,
при мен на гости пак е вятъра,
разказвам му  за нашето безвремие
и как умират мислите ми в чакане.

Спомни си нежно как шептяхме
и свят си имахме... Сега очакване!
Недей оставяй да ме вижда самотата,
аз не я познавах някога...!

© Георги Зафиров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??