Признавам ти! Страхувам се от самотата,
от тихите и леденостудени ласки,
а можеше да ме обичаш истински,
ти можеш всяка нощ да я отпращаш!
Обичай ме, това единствено те моля,
косите побеляват и се плаша,
не можем пак да бъдеме онези
млади и безгрижни, както някога.
Обичай ме! Без теб ми е студено,
при мен на гости пак е вятъра,
разказвам му за нашето безвремие
и как умират мислите ми в чакане. ...