Не забравяй ти любов, 
която много ти е дала;
която спирала ти е дъха
и от съня ти е крадяла.

Не забравяй ти онези
две хубави очи,
които гледали са те с нежност,
дори и пълни със сълзи.

Не забравяй ти сърце,
дет' за тебе е туптяло;
дет' обичало те е до болка
и болката не го е спряло.

Не забравяй ти онези
две протегнати ръце,
дето тебе са държали
под среднощното небе.

Не забравяй ти, че си обичал
някого някога така,
че готов си бил за него
да направиш всичко на света.

Не забравяй, че и ти си любил
с цялата си същност и душа
и че ума си от любов си губил
във загадъчния поглед на жена.

Не забравяй дори и че си плакал
с мъжки, тягостни сълзи.
Тя всяка роза е красива,
но всяка има и бодли.

Не забравяй ти, че си усетил
какво е любовта;
в този свят студен и страшен
най-хубавото е това.