Не закъснях, обикнах те навреме

16 jul 2021, 17:07

Poesía » De amor

679 5 6

Съдбата е понякога жестока,

захванала душите ни злоръка.

Не мога да повярвам, не, не мога,

че в теб, любима, има много мъка.

Животът ли сърцето ти обрече,

от болката да страдаш, от проблеми?

Не ме съдù, не съм от теб далече...

Не закъснях, обикнах те навреме.

Сега те срещнах и каквато си

такава те харесвам и желая.

От безнадеждност кротост и сълзù

в очите ти не искам да позная.

Надежда ти дарявам от любов.

Светът ти нека хубав е и нов.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.