Не закъснях, обикнах те навреме
Съдбата е понякога жестока,
захванала душите ни злоръка.
Не мога да повярвам, не, не мога,
че в теб, любима, има много мъка.
Животът ли сърцето ти обрече,
от болката да страдаш, от проблеми?
Не ме съдù, не съм от теб далече...
Не закъснях, обикнах те навреме.
Сега те срещнах и каквато си
такава те харесвам и желая.
От безнадеждност кротост и сълзù
в очите ти не искам да позная.
Надежда ти дарявам от любов.
Светът ти нека хубав е и нов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
