Не закъснях, обикнах те навреме

16.07.2021 г., 17:07 ч.

Поезия » Любовна

648 5 6

Съдбата е понякога жестока,

захванала душите ни злоръка.

Не мога да повярвам, не, не мога,

че в теб, любима, има много мъка.

Животът ли сърцето ти обрече,

от болката да страдаш, от проблеми?

Не ме съдù, не съм от теб далече...

Не закъснях, обикнах те навреме.

Сега те срещнах и каквато си

такава те харесвам и желая.

От безнадеждност кротост и сълзù

в очите ти не искам да позная.

Надежда ти дарявам от любов.

Светът ти нека хубав е и нов.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.