Не знаеш колко те обичам,
как силно сърцето ми тупти,
не знаеш, че от всичко се отричам,
за да останеш във живота само ти.
Не знаеш как спейки във нощта,
дочувам гласа ти нейде отвън
и будя се с писък на уста,
разбирам, че това е само сън...
Не знаеш как отчаяно протегната
следвам те, дори и с мисълта,
че някой ден ще съм поредната,
разчупена на две от любовта.
Не знаеш, че за мене ти си мечтата,
която тьй силно желая,
и дори някога да напусна земята,
ще живееш във мен до безкрая.
Не знаеш, но дори да напуснеш малкия ми свят,
дори от себе си да ме изтриеш,
никога не ще дойде денят,
във който чувствата ми да убиеш!
© Веселка Станкова Todos los derechos reservados