24 jun 2014, 21:18

Не знаеш 

  Poesía » De amor
560 0 3

                                  Посвещавам на ревнивите

 

Ти не знаеш къде ще съм утре,

нито днес със кого съм била.

Преговаряла ли съм Кама Сутра,

с черен дявол със бели крила.

 

Определяш ми всяка минута.

Искаш моите мисли на длан.

Като гонена с хрътки кошута

падам в ловко поставен капан.

 

Мои тайни не ми и оставяш.

Дебнеш моето дишане даже.

Сънищата ми наизустяваш.

Все внимавам какво ще ти кажа.

 

Не съм твоята шапка, ни дреха.

Аз съм ничия, чуваш ли ничия,

и на себе си нося утеха.

А ти себе си – не мен обичаш.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • За пореден път ще цитирам една мъдрост, която е толкова правилна- "Ревността често не е друго, освен неспокоен стремеж към тирания, пренесен в сферата на любовта."
    Марсел Пруст
    Според мен не често, а винаги!!Kакво изобщо означава да ревнуваш- ако обичаш някого му вярваш, така че няма защо да ревнуваш, а ако го ревнуваш и имаш поводи, значи наистина няма любов!!Обичащите хора не ревнуват!!!Cамо тези, които са твърде слаби и комплексирани и понеже сами не се харесват, се стахуват ужасно, че и другите не ги искат и ще ги оставят!!Затова се държат като насилници!Много тъпо!И наистина е присъщо само на това същество- човека...!! Страшно добре си го описала!!Много много ми харесаха всичките изрази и метафори!Наистина си го описала страхотно!Не се занимавай с такива, бъди щастлива!!Поздрави!!
  • Познавам един такъв... искаше да ме погълне, да ме абсорбира, да съм завинаги негова... страхотно си го написала!
  • Чувствам се една от посветените.
    Благодаря!
Propuestas
: ??:??