24.06.2014 г., 21:18

Не знаеш

760 0 3

                                  Посвещавам на ревнивите

 

Ти не знаеш къде ще съм утре,

нито днес със кого съм била.

Преговаряла ли съм Кама Сутра,

с черен дявол със бели крила.

 

Определяш ми всяка минута.

Искаш моите мисли на длан.

Като гонена с хрътки кошута

падам в ловко поставен капан.

 

Мои тайни не ми и оставяш.

Дебнеш моето дишане даже.

Сънищата ми наизустяваш.

Все внимавам какво ще ти кажа.

 

Не съм твоята шапка, ни дреха.

Аз съм ничия, чуваш ли ничия,

и на себе си нося утеха.

А ти себе си – не мен обичаш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За пореден път ще цитирам една мъдрост, която е толкова правилна- "Ревността често не е друго, освен неспокоен стремеж към тирания, пренесен в сферата на любовта."
    Марсел Пруст
    Според мен не често, а винаги!!Kакво изобщо означава да ревнуваш- ако обичаш някого му вярваш, така че няма защо да ревнуваш, а ако го ревнуваш и имаш поводи, значи наистина няма любов!!Обичащите хора не ревнуват!!!Cамо тези, които са твърде слаби и комплексирани и понеже сами не се харесват, се стахуват ужасно, че и другите не ги искат и ще ги оставят!!Затова се държат като насилници!Много тъпо!И наистина е присъщо само на това същество- човека...!! Страшно добре си го описала!!Много много ми харесаха всичките изрази и метафори!Наистина си го описала страхотно!Не се занимавай с такива, бъди щастлива!!Поздрави!!
  • Познавам един такъв... искаше да ме погълне, да ме абсорбира, да съм завинаги негова... страхотно си го написала!
  • Чувствам се една от посветените.
    Благодаря!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....