Не знаеш
Не знаеш колко е тъжно без теб,
денят ми потъна в тишина,
самотно и празно бие сърцето,
прегърна ме отново кървяща самота.
Полепва по тялото, навлиза в кръвта,
очите се взират във нищото,
приличам на тъжна, самотна луна,
очакваща безнадеждно звездите.
Оглушавам от тази тишина,
жарта във мен е изстинала,
напразно търся светлинка една
във тази сиво-черна картина.
И нощите се нижат едва-едва -
отне ми радостта да те сънувам.
Душата загуби своите крила,
мечтата за обичане загуби!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Иванова Todos los derechos reservados
