Отново гледам синьото небе,
то скри те в своите прегръдки,
а ти отново щастлива бе,
момиче, облечено в усмивки!
Ах, небето и ти сте толкова красиви,
да бяхте само мои във този миг,
тогава бих преживял дните сиви.
Вървейки до мене твоят лик,
бих изживял радостите и болките,
мечтите и всички трудни часове,
както и фалшивите приятелства
и усмивките на моите врагове. ...