31 oct 2009, 20:05

Не зная

  Poesía
654 0 0

Мисълта за теб ме побърка
и разумът отново млъква.
Крещят само спомени горчиви
и мечти полуживи.

Не зная къде да се скрия,

бягам от себе си дори.
И пълната чаша с алкохол да изпия,
няма да избягам от миналото ни.

Твоят образ ме преследва,
чувам и насън смеха ти,
какво да сторя, за да те изтрия
от миналото и от спомените ми.

Не зная дали ще те забравя,
мисълта не познава покой,
ти си там, каквото и да правя...

не зная... не зная... как да те забравя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...