23 sept 2006, 14:55

Не зная кой си ти

  Poesía
1.3K 0 5

Аз не зная кой си,ти също аз коя.
Но само като чуя твоя глас-
кожата ми настръхва веднага.
Сърцето бързо бие,
гладно и жадно за любов е то-
че не е виждало откакто...
отдавна си замина той.
И аз цялата треперя премаляла.
Очакваща нежния ти глас,
който ще ме уверява:Скъпа обичам те аз!
Аз не зная кой си,ти също аз коя.
Но звънне ли телефонът,
втурвам се към него аз,и чакам...
изпълнена с надежда да чуя твоя глас,
който отново с любов и нежност ми нашепва:
"Любима ела!!!"
Ръцете ми се изпотяват.
Стомаха ми се преобръща на кълбо.
Какво ли става с мен?
Аз отговора зная-искам ти да си до мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесва ми!Наистина нямам думи!
  • Хареса ми!
  • Благодаря много
  • Ей,и коментара ми хареса...
    Поздрави!
  • "Ръцете ми се изпотяват.
    Стомаха ми се преобръща на кълбо.
    Какво ли става с мен?
    Аз отговора зная-искам ти да си до мен!"

    Какво ли става с теб?
    Ще ти поставя диагноза
    Не ,не е лош късмет,
    нито ишиас или цироза...
    Нарича се Любов
    заразна е и нелечима
    Прихванеш ли я,си готов
    да боледуваш докато те има.

    Поздрав за стиха и усмивка в деня.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...