Съжалих себе си пак, че потърсих денем звездите,

че посипах със сълзи очите

и че недостойни сторих мечтите!

Защото е тъмен пътят пред мен

и сенки скрили са стария ден.

Защото са тез пътеки посивели,

от тъга и мъка подивели!

И колкото и да бяха красиви всички мечтания,

раниха те твойте обожания!

Нарисува ти, сърце, само страдания,

кога забрави, че не стигаш звездите

и не можеш да танцуваш с лъчите!

Забрави, че не си птица и нямаш криле.

А когато сърцето не може в полъх да литне -

небето си е просто небе!