Небе
828
0
0
Съжалих себе си пак, че потърсих денем звездите,
че посипах със сълзи очите
и че недостойни сторих мечтите!
Защото е тъмен пътят пред мен
и сенки скрили са стария ден.
Защото са тез пътеки посивели,
от тъга и мъка подивели!
И колкото и да бяха красиви всички мечтания,
раниха те твойте обожания!
Нарисува ти, сърце, само страдания,
кога забрави, че не стигаш звездите
и не можеш да танцуваш с лъчите!
Забрави, че не си птица и нямаш криле.
А когато сърцето не може в полъх да литне -
небето си е просто небе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Данаилова Всички права запазени
